Повечето хора са изпитвали силен гняв и агресия. Това се случва и при децата. За разлика от децата обаче възрастните умеят да контролират поведението си при възникване на тези чувства. Децата обаче не са научени да го контролират и за това агресивното им поведение се превръща в ритане, хапане ,удряне, тръшкане, хвърляне или думи насочени към другия. Ако детето ви показва такъв вид поведение е нормално да вземете мерки, за да го научите да изразява чувствата си по подходящ начин.
Децата трябва да имат граници на поведение. Те трябва много добре да знаят какво поведение им е позволено и какво им е забранено. Уверете се, че всеки който се грижи за детето също е наясно с правилата, които сте задали. Ако детето ви започва да удря или хапе, трябва веднага да бъде наказано за погрешното си поведение.
Помогнете на детето си да намери нови начини за справяне с гнева си. Например да го научите да си изразява чувствата с думи, без физически да го показва. Също така бъдете пример за детето си и разрешавайте конфликтите по мирен начин.
Децата притежават вродена способност да контролират себе си. Едно дете обаче има нужда от насоки, за да контролира гнева си и насоки от родителя да сложи контрол над чувствата си.
В някой семейства агресивността се насърчава, особено при момчетата. Това от своя страна може да накара детето да чувства, че трябва да бъде агресивно за да спечели симпатиите на родителите. Затова е добре да обясните на детето си, че агресията е лоша проява на характера.
Не удряйте детето си, за да го накажете. Някои родители удрят децата си като наказание. Дете, което е физически наказвано започва да вярва, че това е правилният начин за решаване на проблеми и конфликти. Физическото наказание засилва агресивността на детето към другите.
Контролирайте вашият собствен нрав. Децата отразяват поведението на родителите си. Ако изразявате гнева си по подходящ начин, детето често взима примера ви.