“Моето дете се ядосва много лесно, изкарва си го на предмети, отказва да съдейства в къщи или училище и спори с мен непрекънато.”
Децата могат да станат агреивни, когато никой не се интересува от мнението им или от техните нужди. Когато родителите приемат за да дадено, че те знаят какво е най-доброто за децата им, те просто предизвикват вътрешния гняв да се прояви като агресивно поведение. Ако родителите са агресивни, със клонност да наказват и да упражняват контрол, децата може несъзнателно да решат, че това е начина да потигнат всичко.
Вместо да мислите за поведението, опитайте се да се наочите към разбиранията, криещи се в това поведение. Да не би да се бунтува срещу родителите, които се опитват да го контролират твърде много? Да не би да се чувства “детронирано” от раждането на ново бебе?Необходимо е да е наочите към разбиране на причината.
Много от агресивните деца виждат несправедливост, когато някое от децата получава специално внимание или постоянно е измъква, когато е направило беля.
Ако детето ви наранява другите, дайте му да разбере, че предполагате, че самото то е наранено, но не знаете какво точно и се чудите дали то самото не би могло да ви каже.
Избягвайте да отвръщате на агресията с агресия, защото това води до битка за надмощие и на практика е точно обратното, което се опитвате да постигнете. Също така избягвайте да подсилвате агресията като се предавате.
Ако прилагате твърде много контрол – спрете незабавно. Това не означава да позволите на децата си всичко. Намерете начин да научите децата си на самоконтрол и умения да си разрешават проблемите.
Устройвайте семейни събрания, давайте ограничен избор и решавайте проблемите заедно.
Научете се да се вслушвате в чувствата на децата си
Определете време, за да учите децата си да изразяват чувствата си и да се учат да казват каквото желаят.
“Моето дете се ядосва много лесно, изкарва си го на предмети, отказва да съдейства в къщи или училище и спори с мен непрекънато.”