За терапевтът и клиента
"спътници в едно житейско пътуване"
"Всеки - включително терапевтите и пациентите - е обречен да изпитва не само възторга от
живота, но и неизбежната тъмнина, разочарованието, остаряването, болестта, изолацията,
загубата, безсмислеността..."Ъ.Ялом
В тези отношения обаче има дълбока уникалност. За мен тя е ценна и заради това, че това е среща на две души. Когато има автентични и истински отношения, тогава човек е по-склонен към доверие и промяна. Доверието и приемането позволяват на клиента да стигне до себе си и да се свърже със себе си, както и да опознае собствените си чувства. Слушането с емпатия и разбиране от страна на терапевта в този процес е от изключителна важност. Там клиента може да намери "онези" скрити несъзнавано мисли и желания и да бъдат осветени. Много е важно да не се втурва терапевтът да "поправя нещата". Не може да се помогне с някоя интелектуална процедура или съвет. Това е само предявяване на знания за по-удовлетворяващ живот.
Подобни методи на работа са безплодни и неефективни. Клиентът остава с впечатлението, че сам не може да се справи с проблема и понякога се задълбочава кризата. Терапевтът дава свобода на клиента да изследва себе си, да достигне до онези дълбоки кътчета на своята душевност, които да успее да освободи и освети. Всеки човек има капацитет и склонност да се движи напред към постигане на зрялост. В подходящ психологически климат тази тенденция набира скорост и вместо да остане само потенциал, се превръща в реалност. Тя му помага да осъзнае и реорганизира своето отношение към живота по начини, които са по-зрели.
В тези отношения обаче има дълбока уникалност. За мен тя е ценна и заради това, че това е среща на две души. Когато има автентични и истински отношения, тогава човек е по-склонен към доверие и промяна. Доверието и приемането позволяват на клиента да стигне до себе си и да се свърже със себе си, както и да опознае собствените си чувства. Слушането с емпатия и разбиране от страна на терапевта в този процес е от изключителна важност. Там клиента може да намери "онези" скрити несъзнавано мисли и желания и да бъдат осветени. Много е важно да не се втурва терапевтът да "поправя нещата". Не може да се помогне с някоя интелектуална процедура или съвет. Това е само предявяване на знания за по-удовлетворяващ живот.
Подобни методи на работа са безплодни и неефективни. Клиентът остава с впечатлението, че сам не може да се справи с проблема и понякога се задълбочава кризата. Терапевтът дава свобода на клиента да изследва себе си, да достигне до онези дълбоки кътчета на своята душевност, които да успее да освободи и освети. Всеки човек има капацитет и склонност да се движи напред към постигане на зрялост. В подходящ психологически климат тази тенденция набира скорост и вместо да остане само потенциал, се превръща в реалност. Тя му помага да осъзнае и реорганизира своето отношение към живота по начини, които са по-зрели.