Символно значение на кастрациите в психоанализата

Прибавянето на прилагателното символигенна към думата кастрация е важно. То дава на последния термин смисъла, който той има в психоанализата. Наистина думата „кастрация“ на френски означава осакатяване на половите жлези, тоест едно физическо посегателство, което прави кастрирания индивид необратимо стерилен. Думата кастрация в психоанализата описва процеса, който се извършва у човешкото същество, когато друго човешко същество му дава да разбере, че осъществаването на желанието му под формата, която то би искало да му даде, е забранено от Закона. Това уведомяване минава през езика, независимо, дали той е жестов, мимичен или вербален. За да го илюстрираме бихме могли да сравним индивида с растение, което още докато е много младо, разпуква първия си цвят – мислейки, че това е единствения цвят, който то някога ще има. Тогава градинарят му го отрязва. Ние знаем, че цветът е половият орган на разстението. Ако разтението можеше да мисли, то би вярвало, че е претърпяло осакатяване на размножителната си съдба. Всъщност, градинарят е отрязал този първи цвят, защото знае, че правейки това силата на корените ще накара растението да порасне още повече; и че, напротив ако остави този клон с цвета, това ще отслаби жизнеността на растението.

Пъпната кастрация

Може да е изненадващо, че раждането представлява всъщност първата кастрация в смисъла, който дадохме на този термин. Това, което отделя тялото на детето от тялото на майка му и което го прави жиснеспособно е срязването на пъпната връв. Срязването на пъпната връв поставя началото на телесната схема в границите на обвивката, каквато е кожата, отрязана от плацентата и обвивките , вътре в матката, и оставена в нея. Образът на тялото произхождащ, частично от ритмите, топлината, звуците, възприятията на плода, се променя от внезапната промяна на тези възприятия, в частност загубата за пасивните слухови нагони на двойното биене на сърцето, което детето е чувало в утробата. С раждането внезапно открива възприятия, за които не е имало идея дотогава: светлина, миризми, тактилни усещания, усещания за натиск, силни и слаби звукове. Най-значимия слухов елемент,

поради повторението ще бъде за неговото име, означаващо и неговото същество за неговите родители, означаващо и за неговия пол : „Момче е!, Момиче е!“ и думите на акушерките, които се сливат с гласовете на близките.

Оралната кастрация

Отбиването, тази кастрация на бебето, предполага, че майката също приема скъсването на контакта тяло с тяло, където е било детето, преминало от лоното на лактиращите гърди и към носенето, напълно зависимо от физическото присъствие на майката. Тази орална кастрация на майката предполага, че самата тя е способна на комуникация с детето си по друг начин освен давайки му храна, отнасяйки изпражненията му и задушавайки го с целувките и прегръдките си. Оралната кастрация на детето, на отбитото бебе и на майката, която също е отбита от еротичното си, даващо отношение към устата на детето, както и от еротичното си тактилно и хватателно отношение към седалището му, се доказва чрез факта, че майката изпитва още по-голямо удоволствие да говори на детето си, да насочва звуковете на майчиния му език. Тогава детето може да символизира оралните и аналните нагони в езиково поведение, защото майка му е щастлива да го вижда способно да общува с нея и с другите. Символигенния ефект на оралната кастрация е въвеждането на детето, отделено от абсолютно необходимото присъствие на майката, към отношението с другия, детето е достигнало до разновидности на езиково поведение.

Аналната кастрация

Аналната кастрация се случва между 18 месеца и 4 или 5 години – тогава от значение е двигателната функция, стойността на съвместно преживяване в играта с други деца – стойността на владеене на тялото – източник на удоволствие и здраве. Липсата на социализация на детето произтича от това, че възпитателите не са уважили сиситемно неговите желания за двигателни инициативи, дори когато не са представлявали опасност – такива забрани са: не се катери, не се цапай, не разхвърляй, да не вдига шум, играейки си.

Терминът има две значения – първото е придобиване на автономност – „аз съм“ – „аз не ти“. Тази кастрация приета от детето, зависи разбира се от толерантността на родителите към факта, че детето от ден на ден развива своята автономност. Другия символ на кастрацията е „забраната“ детето да действа във вреда на другите – да не прави на друг това, което не би искало друг да направи с него. Можем да говорим за анална кастрация, само ако детето е признато за субект. Аналната кастрация е забрана да се вреди на собственото тяло, но и на телата на другите. Всъщност в корените си това е забрана за убийство и вандализъм.

Пренос – в психоанализата това понятие означава процеса, чрез който несъзнаваните желания се актуализират спрямо определени обекти в рамката на един определен тип отношения с тях и преди всичко в рамката на аналитичното отношение. При това става дума за едно повторение на детски прототипи, изживяни с подчертано чувство на актуалност. Прихоаналитиците наричат „пренос“ най-често преноса в терапията, без да го дефинират строго. Класически преносът се разглежда като полето, върху което се разиграва проблематиката на психоаналитичното лечение, неговото начало, модалности, направените тълкувания. Под пренос имаме в предвид всички онези импулси, преживени от пациента в отношението му с аналитика, които не са новосъздадени от обективната аналитична ситуация, а произтичат от ранните обектни отношения и сега просто се възраждат под влиянието на натрапливостта към повторение. Тъй като са повторения, а не нови създания, тези импулси са със съществена стойност като средство за получаване на информация за миналите афективни преживяванияна пациента.

Пренос на либидни импулси – първия тип пренос е крайно прост. Пациентът открива, че е притеснен в отношението си с аналитика от силни емоции, например любов, омраза, ревност, тревожност, които сякаш не са оправдани от фактите на действената ситуация. Източникът им е от стари афективни констелации – например едиповия и кастрационния комплекс. Когато са поставени обратно на мястото си, те ни помагат да запълним пропастта от амнезия в миналото на пациента.

Пренос на защитите – ситуацията се променя, когато стигнем до втория тип пренос. – пренос на защитите. Така пациентът не само пренася неизкривени детски несъзнавани импулси, които стават обект на цензура от страна на възрастното его.