Хиперактивните деца

Трите основни характеристики на хиперактивните деца са невнимание, хиперактивност (т.е високи нива на активност, които надвишават това, което нормално се демонстрира от децата на дадена възраст) и импулсивност; втория е предимно невнимателен, а третият комбинира невнимателност с хиперактивност и импулсивност. Децата с невнимателен тип хиперактивност демонстрират няколко различни симптома. Първо те, по лесно се разсейват от нерелевантни гледки и звуци, второ често не успяват да обръщат внимание на детайлите. Трето, податливи са на грешки заради небрежност в работата си. Четвърто, често не успяват да прочетат инструкциите внимателно и изцяло. Пето, склонни са да забравят или да загубят нещата, от които имат нужда за задачите, например моливи или книги. И накрая обикновено скачат от една незавършена задача към следващата. 

Симптоматика
Невнимание, хиперактивност и импулсивност са ключовите фактори в поведението на хиперактивните деца. Това е нормално за всички деца да бъдат невнимателни, хиперактивни или импулсивни понякога, но за деца с разстройство на вниманието и хиперактивност, тези поведения са по-тежки и се появяват по-често. За да бъде диагностицирано с разстройство, едно дете трябва да има симптоми в продължение на 6 или повече месеца и до степен, която е по-голяма в сравнение с другите деца на същата възраст. Много от родителите забелязват трудният темперамент и слабият контрол върху импулсите още от най-ранна възраст на детето.

Симптомите на дефицит на внимание са: разсеяност, невнимание, преминаване от дейност в дейност, затруднено фокусиране върху едно нещо, липса на концентрация, затруднения в организиране на времето и пространството.


Поведенчески стратегии.
Работата на психолога изисква комплексна дейност с всички специалисти и родители, които се грижат за детето с хиперактивност.

Добрият психолог, които е успешен в терапията на деца с хиперактивност използва тристранна стратегия. Първата стъпка е оценка на специалните нужди на детето, кога и защо детето е невнимателно, импулсивно и хиперактивно. Следващата стъпка е да се изберат подходящите поведенчески стратегии и възпитателни практики, свързани с нуждите на детето с хиперактивност. Третата стъпка е тези правила и възпитателни практики да се предадат на родителите и учителите, които са най-често в контакт с детето.

Според Американската академия по педиатрия, лечението на хиперактвност с дефицит на внимание трябва да включва поведенческа терапия. За някой деца поведенческата интервенция може да се окаже достатъчна за да подобри или облекчи симптомите. Според едно проучване, проведено в държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, съчетаването на поведенческа терапия и медикаменти е най-ефективният начин да се подобри поведението на много деца с хиперактивност с дефицит на вниманието. В действителност, когато двете са в комбинация, количеството на лекарството, необходимо за постигане на същите резултати може да бъде намалено до две трети.

Един основен извод от проучването нa националния институт за психично здраве е, че родителите на децата с хиперактивност, които прилагат основните техники на обучение и възпитание, описани по-долу, постигат много добри резултати. Трябва да се има в предвид от специалистите, препоръчващи различни техники за овладяване на поведение, че децата с хиперактивност с дефицит на внимание са различни и имат трудности в различни направления.


Обучение на родителите за справяне с кризисни ситуации
Желателно е специалиста, работещ с деца с хиперактивност да проведе обучение на родителите, да предложи техники за управление на поведение. Една такава техника на възнаграждение е точкова система. На детето се изготвя албум, наречен „доброто дете“. При изпълнение на поставени задачи от родителите, детето получава лепенка или печат в създадения албум. При нежелание за изпълнение или непокорство от негова страна се създава изолирано място, където детето да седне, да се успокои и да обмисли постъпката си. Родителите трябва да отделят от своето време за игра с детето всеки ден, в което споделят заедно някакво любимо занимание или релаксираща дейност. През това време родителите забелязват и казват на детето силните му страни и това, което то прави най-добре. Тази система от награди и наказания може да бъде ефективен начин за първите промени в поведението на детето. Крайната цел с течение на времето е децата да се научат на правилно поведение, контрол на собственото си поведение и търпение. Много е важно да се уточни на родителите, че желаната цел може да бъде само една в началото, за да може да се позволи на детето да успее в начинанието. Ако детето не довършва започнатите задачи до своя край, тогава задачата се разделя на малки стъпки. При всяка стъпка детето е в подкрепяща среда и му се оказва помощ, ако такава е необходима. Помощ на родителите са аудио и видео уроците.


Групови тренинги:
Груповите тренинги помагат изключително много за корекция на поведение при деца с хиперактивност. Децата се научават да общуват помежду си, да създават приятелства, да спазват правила, да зачитат авторитети, научават се на алтернативни начини за справяне с емоциите си, контрол на подтиците, самоконтрол. Поведенческата терапия помага на децата да развият по-ефективни начини за справяне върху непосредствените проблеми. Терапията помага на детето да разбере собствените чувства, с което директно променя начина на мислене и поведението. Специализираната подкрепа от психолога може да бъде практическа помощ, като помощ в организирането на училищната работа или самостоятелна задача за извършване на дадена дейност по желан от специалиста начин.

Социалният живот на дете с разстройство на вниманието може да бъде доста труден. Те проявяват склонност да се оттеглят от социални контакти, стоейки настрана срамежливо, загрижени дали са приети от връстниците си. Около 50% от децата с хиперактивност имат проблеми в общуването и социалните контакти с връстниците си, което е два пъти повече  сравнено с останалите деца.

Тренингите за социални умения също помагат на децата да научат нови стратегии и поведения. По време на обученията за социални умения, психологът обсъжда модели на правилно социално поведение, поддържане на социални взаимоотношения, споделяне, приятелски взаимоотношения. Обучението в социални умения помага на децата да се научат да работят и играят с други деца. Някой от изследванията са показали, че най-добри резултати за социални умения има когато родителите практикуват социалните умения в реални житейски ситуации.

Релаксиращ тренинг е едно от най-ефективните методи за овладяване на поведение при хиперактивните деца. Целта е да се развият умения за саморегулиране, които играят роля за подобряване на емоционалното благосъстояние. Децата се научават да използват „дълбоко дишане“ и „тайна дума“ за бързо отпускане и релаксация.

Според последните изследвания, много от децата имат когнитивни дефицити, които ограничават натрупването на знания и тяхното надграждане [17]. Когнитивните упражнения за внимание са един от важните инструменти за работа с хиперактивни деца с разстройство на вниманието. Те представляват ребуси, лабиринти, откриване на еднакви фигури, намиране на разлики и др. упражнения, съобразени с възрастта на децата. Те се използват за да се подобри способността за концентрация. Разсеяността е друга причина за трудностите във вербалното и писмено изразяване на детето с дефицит на внимание, тя стои в основата на недовършените задачи и упражнения. Непрестанните  външни стимули и въздействия допринасят за отвличане на вниманието и недовършване на започнатото. Често се случва детето да „забрави” възложената домашна работа, обикновено разсеяността се подхранва и от тревогата настъпваща в такива ситуации.

Децата с това разстройство често имат неподходящо поведение в класната стая и се нуждаят от ясни очаквания, за да овладеят импулсивността си. Психолога може да изготви план за поведение на детето и да го сподели с родителите, които също да го спазват стриктно. Децата имат нужда от конкретни цели и ежедневно поощряване на добро поведение. В класната стая децата често не спазват нормите на поведение, често скачат и играят на неподходящи и опасни игри.

Разсеяността на децата с хиперактивност е един от основните симптоми. Те лесно се разсейват от шумове, собствени мисли, че доста често пропускат важна информация. Те имат проблем да се фокусират за по-дълго време върху поставените задачи. За да се избегнат част от проблемите, свързани с ниската концентрация е добре детето да се позиционира далеч от врати и прозорци, най-отпред на редиците в класната стая. Алтернативни варианти са на детето да се позволи да се разходи за кратко, да бъде включено физическо движение. Разделянето на задачите на части е добър вариант детето да се справи успешно.

Децата с хиперактивност често прекъсват говорещият, защото им е трудно контролирането на импулси. В класната стая или в дома те извикват и не позволяват на другите да се изкажат. Техните изблици могат да бъдат тълкувани като агресивни прояви или грубо поведение, което да доведе до социални проблеми. Самочувствието на децата с хиперактивност е доста крехко, затова и забележките трябва трябва да се изкажат внимателно, незасягащи личността на детето.  Добра стратегия е с детето да се измислят „тайни жестове“, които в момент на прекъсване на разговор да се даде сигнал на детето, че е нарушило правило.

Импулсивността е другия симптом на децата с хиперактивност. Те много често действат, без да са обмислили ситуацията, като създават трудни социални ситуации. Децата, които имат проблеми с контрола на импулсите често са характеризирани като агресивни или непокорни. Това е може би най-разрушителния симптом на хиперактивните деца в училище. Методите за управление на импулсивността включват незабавна дисциплина и наказание за постъпките. Преди това може да се изготви подробен план за добро поведение на ученика, което да стои в близост до него. Веднага след лошо поведение трябва да има последици на наказание, като обяснявате причините за наказанието. Когато детето спазва правилата го похвалете. Добра стратегия е децата да имат график за дейностите през седмицата по часове. Добре е да знаят какво ги очаква, като те самите да отбелязват постигнатите цели.

Много често децата имат нужда от физическа активност. Стоейки на стола в класната стая за тях това е борба. Стратегиите за справяне с хиперактивното поведение е да се даде възможност на детето да се раздвижи. Това може да бъде постигнато по креативен начин, например да донесе някоя химикалка от последния чин, да да изпълни някоя задача за вас, дори това да означава само разходка из стаята, да наостри моливи, да хвърли нещо в коша и т.н. Добре би било да се препоръча на родителите детето да играе спорт или поне да тича преди и след училище. Може да се въоръжите със „стрес“ топка или пластелин, в момент в който детето се измори от академични знания, с която детето да играе от мястото си без да пречи на останалите деца.

Трудности в разбирането условията на задачата имат повечето деца с хиперактивност. Специалиста работещ с детето трябва да се увери, че детето е разбрало условията на задачата и е готово да ги изпълни. Помощта се изразява и в даване на по-лесна и съобразена с възможностите на детето задача. Задължително условие е да се дават задачите на стъпки и то само да проследи стъпките.

Децата, които имат хиперактивност са „конкретни“ мислители. Те често искат да притежават, докосват и взимат предмети, да участват в опити и да научават нови неща. С помощта на предмети и пръчици могат да се справят по математика.  Добър вариант са и картите за памет, домино. Специално за текстовите задачи могат да се обясняват на децата с картинки или да се научат те сами да си рисуват, за да си го представят.

За да се подпомогне четенето трябва да се изисква да се чете на глас, да се задават въпроси към текста, да се поощрява. Добра практика е предположението какво ще се случи в приказката с цел да се подбуди интереса на детето да довърши запознатото. Може да се използват и кукли, костюми, декор и др. предмети, като да се разиграва по роли.

Визуално учене е една добра практика в научаването на трудни факти. Пригответе се с кратко филмче или снимки по дадената тема и я представете пред детето. Можете да оставите детето да напише нещо на компютъра и да сменя шрифтове, да наглася форми и цветове и да се учи с интерактивни компютърни игри. После може да ги нарисуват или пренесат наученото на хартия.

Тактилните игри са много подходящи, защото учат чрез докосване. Може да се използват топки, кубове, глина, желирани бонбони за броени и всичко, което може да се докосне, свързано с темата на обучение.

Организацията е една от основните моменти на помощ от страна на специалиста. Той трябва да научи детето да подрежда, прибира и сортира своите вещи и нещата от обкръжаващата среда. Съвет към родителите може да бъде да помагат в домакинството, да сервират чаши, вилици, да подават щипки. Създаване на цветни папки по всички предмети в училище е добра алтернатива за организиране на пространството в училищната раница. Може да се направи списък с необходимите неща за всеки един ден и да се помага на детето да си ги подреди в чантата. Оставете детето само да се справя с поставените задачи от училище като използвате таймер (може пясъчен часовник) за изпълнението на дадена задача.