Симптоми при детският аутизъм

 Детето емоционално охладнява към близките си и реалния свят, угасва чувството на симпатия и радост. Контактите си детето осъществява по емоционален, словесен, действен път. Най-рано се губи връзката с другарчетата, връзката майка-дете охладнява.Проявява безразличие към нея – когато е в стаята или не то не плаче и не се радва. Детето си играе само и не разбира игрите на другарчетата си. Проявява несъобразяване с интересите на другите деца, няма такт при общуване. Детето потъва в един своя собствен свят. Смесва реалното с фантастичното. Проява на страх се наблюдава още през 2-3г. възраст. Страховете са по отношение на шум, ново лице в стаята, непозната храна или предмет. Страховете са свързани и с халюцинации. Децата проявяват безразличие към реална опасност. Детето проявява агресия – драпене, хапене. Понякога късат дрехите си и чупят играчките си.

Разстройствата на двигателната и действената активност се изразяват така:

– двигателно са неловки, липсва плавност, трудно усвояват навици за самообслужване.

Видове двигателни актове:

1.      размахване на ръцете като крила на птица;

2.      пляскане;

3.      заемане на странни пози;

4.      гримаси;

5.      почукване на предмети

6.      запушване на ушите;

7.      манипулация с предмет;

8.      клатене от кръста нагоре в седнало положение;

9.      клатене от крак на крак.

Игровата дейност е нарушена.

Качествено нарушение в социалните взаймодействия, които се характеризират от поне две от следните:

1. Нарушена употреба на множество невербални, поведенчески актове като поддържане на очен контакт, изражение на лицето, поза на тялото, жестове, регулиращи социалните взаимоотношения.

2. Неспособност за развиване на взаимоотношения с връстниците, съответни за нивото на развитие;

3. Липса на спонтанен стремеж към споделяне с други хора на развлечения, интереси или постижения (напр. Липса на показване, носене или сочене на обекти, привлекли вниманието)

4. Липса на социална и емоционална взаимност

Ограничени, повтарящи се и стереотипни модели на поведение, интереси, дейности, които се изразяват в поне едно от следните:

1.Всепоглъщащи занимания с едно или повече стереотипни и ограничени модели на интереси, които са абнормни или с интензивността си, или субекта към който са насочени.

2. Явна ригидна привързаност към специфичен, нефункционален, установен ред или ритуали.

3. Стереотипни или повтаряеми или двигателни маниеризми (например:пляскане или изкривяване на ръцете или пръстите или сложни движения с цялото тяло.

4.Постоянна ангажираност с отделни части на предметите

5. Разстройството причинява клинично- значими нарушения на функционирането в социалната, професионална или други важни области.

Няма клинично значимо общо закъснение в проговарянето( например: използването на единични думи на 2 годишна възраст, цели фрази за общуване на 3 г възраст).

Няма клинично значимо закъснение в когнитивното развитие или в развитието на съответни за възрастта умения за самообрижване, адаптивно поведение и любопитсво относно заобикалящата среда.

Хакактеризищ се с ранното си начало и е изчислено, че на всеки 10 000 новородени 6 са с аутизъм, като съотношението момчета и момичета е 5:1. Етиологията му е неизвестна [3]